Смятаме документът „Указания за функциониране на места за настаняване и заведения за хранене и развлечения в условията на опасност от заразяване с COVID-19 в България“ за неотговарящ на сериозността на ситуацията и некомпетентно изготвен. Основни проблеми:
- Дълъг, неясен и непрофесионално изготвен документ;
- Липса на практичен подход – ясен чеклист с елементи на които местата за настаняване и заведенията за хранене трябва да отговарят;
- Липса на яснота дали документа е със задължителен или препоръчителен характер;
- Не е ясно ще има ли проверяващ орган по документа. Ако такъв има, неговата работа ще бъде саботирана от неяснотата и витиеватостта на текста.
- Документът е несъобразен или директно неприложим от малки типове места за настаняване;
По отношение на изброените по-горе проблеми могат да бъдат дадени следните доводи:
1. Няма яснота дали този документ има задължителен или препоръчителен характер. Не става ясно, дали местата за настаняване и заведенията за хранене трябва да отговарят на описаните добри практики или е препоръчително да ги съблюдават. Да предположим, че характера на документа по-скоро е препоръчителен, поради цялостния му стил и описаното право на индивидуални адаптации на документа спрямо различните типове места за настаняване и заведения за хранене, липсата на ясни указания за изготвяне на план за действие и др.
2. Препоръчителния характер на указанията противоречи на издадената на 14.05.2014г заповед РД – 01 – 263 според която се отменя заповед РД – 01-124 (за затваряне на заведения, ресторанти барове и т.н.) и изменящите я РД-01-249 (за работа на външни части на заведения) от 02.05.2020 и изменяща я РД-01-250 (за промяна на дистанция между маси от 2.5м на 1.5м и др.)от 05.05.2020. Трите заповеди регламентират настоящите условия на работа на Заведения за хранене със задължителната дистанция от 1,5м между масите, ползването на маски/шлемове и т.н. Отменяйки старите заповеди в последната заповед РД – 01 – 263 Министъра на здравеопазването в точка II. задава на „министрите съгласна функционалната си компетентност могат да дават указания след съгласуване с министъра на здравеопазването“. Това създава усещането, че „Указания за функциониране на места за настаняване и заведения за хранене и развлечения в условията на опасност от заразяване с COVID-19 в България“ са задължителен документ, заместващ въпросните заповеди.
3. Над 50% текста на указанията са превод от „Operational considerations for COVID-19 management in the accommodation sector“ на WHO (СЗО). Копи – Пейст подхода обаче е доста несъвършен и формира лошото качество и неяснотата на документа.
- ПРИМЕР 1. В т. I. “план за действие – изготвяне” се задава изготвяне на план „съобразно препоръките и указанията на националните и регионални органи на обществено здраве за ограничаване на коронавирусната инфекция“. Самия документ, предмет на това становище е единствената такава препоръка за дейността на места за настаняване, което води до самопозоваване.
- ПРИМЕР 2. В т. III. В. „Стаи за гости/камериерски помещения/домакинство“ изречението „Спалното бельо и кърпи трябва да се перат от специализирани лица регистрирани съгласно националното законодателство.“ Подобен регистър в България не съществува. Единствената регулация свързана с обществени перални е „Наредба № 37 за хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията на обществените перални“
4. Неяснота за това ще има ли орган, който да проверява изпълнението на въпросните указания. От тук изхождат следните възможности:
- Указанията са препоръчителни и не подлежат на контрол. Тогава по същество те са безмислени, понеже са адаптация на препоръките на СЗО и издадените (но вече отменени) заповеди на министъра на здравеопазването – РД – 01-124, РД – 01-249 и РД – 01-250.
- Указанията са задължителни и подлежат на контрол. Не е ясно кой ще контролира изпълнението им. Документа би създал трудност пред всеки евентуален контролиращ или проверяващ орган заради неясния си пожелателен характер.
5. Документа е неприложим за местата за настаняване тип „къща за гости“, „стаи за гости“, „апартаменти за гости“, „бунгала“ според наредбата за категоризация. Над 70% от текстовете описват елементи, които не съществуват в малките обекти. „Апартаменти за гости“ например не могат да отговорят на условието заложено в т. V. „Процедури в случай на съмнение за коронавирусна инфекция в обекта“. Според тях „При съмнение за коронавирусна инфекция на гост в обекта, той се изолира в предварително подготвена стая, обектът не се карантинира….“ Няма как например едностайно студио да има подготвен такъв тип помещение. Няма и указания за подобни ситуации в малки обекти. Заделянето на подобно помещение би било огромен проблем за малки обекти тип къщи за гости и стаи за гости с 3-4 стаи.
6. Неясна терминология в документа. Като указания са използвани и термини като „А ла карт версия на готварска станция на показ“, „концепция Гурме чиния“, които не са разпознаваеми нито от практиката нито от теорията на хотелиерството и рестораньорството. Подобни термини остават впечатлението за помпозност в изказа в документа, без да се указва нищо конкретно.
В обобщение – подобен документ не носи сигурност на хотелиерския бранш, че изпълнявайки конкретни искания, те ще защитят своите гости. От друга страна не носи сигурност нито на български, нито на чужди туроператори, настаняващи гости в български места за настаняване, тъй като изискванията са с неясен и препоръчителен характер. От трета страна не може да донесе спокойствие и на крайните клиенти, за които не е ясно дали даденото място за настаняване е изпълнило препоръките и кой орган проверява за това. Въпреки, че документа устройва хотелиерите заради това, че могат да адаптират или откровено да пренебрегнат документа в своя полза, той не изпълнява основата си задача – създаване на сигурност във всички засегнати страни.